Free Web Hosting Provider - Web Hosting - E-commerce - High Speed Internet - Free Web Page
Search the Web


Българското Книжовно дружество -
политическа ложа с просветителски характер

"Българското лъжовно дружество в Браила свикало Девствените си членове, за да размислят кого да изпрати на изложбата: Несостоятелните ли, или Недоплатителните членове? Г-да! Изпратете вехтият Дяловодител Стоянова, защото нему му играе ченето като на циганин, та ще представи и букурещките антики. Само не гуждайте го в сандък, а в кафез, та да може да гледа и да събира статистически сведения за гаргите. - За много години!"
Хр. Ботев - "Хайде, на изложбата!"

Писма и документи

Членове на Българското книжовно дружество в Браила

Официално дружеството е открито на 1 октомври 1869 г. в Браила. То е по същество действуваща при всеки режим масонска ложа и както навсякъде по света, прераства в Академия на науките. По време на тоталитарни режими този вид ложа не се закрива, нито приспива. По-голямата част от членовете й са масони от различни ритуси.

Основателни членове:

Евлоги Недев ГЕОРГИЕВ - масон. (3.10.1819-5.07.1897), търговец и банкер, общественик, почетен член на БКД.

митрополит ПАНАРЕТ, ПОГОНИАНСКИ (ЙОАНИДИ Панайот Рашев) - масон. (1808-21.03.1887), църковен деец, почетен член на БКД.

Малин Дринов - руски масон. Учредител и първи председател на БКД.

Васил Д. Стоянов - масон, един от основателите на читалището в Шумен (1856), участник в Първата българска легия на Раковски в Белград (1862), пръв деловодител, основател на БКД и редактор на органа му "Периодическо списание", печатано в масонската печатница (с управител румънския масон Перикли М. Пестемалджиоглу) "Триъгълник" в Браила, където е отпечатана и драмата "Иванку" на Васил Друмев. Основава библиотеката към него. Еволюционист.

Васил Друмев - масон и духовник. Действителен и основателен член на БКД. Води сметките, библиотеката, архива, каталозите, преписката на БКД и пише статии, коригира и разпраща "Периодическото списание" от 1869 до 1873 г.

Димитър Димитров Агура - румънски масон. Основателен член на Българското книжовно дружество.

Йоаким Пройчев ГРУЕВ - масон. (9.09.1828-1.08.1912), просветен деец и книжовник, редовен член на БКД.

Костаки Попович

Иван Стоянов - масон от Браила, основателен член на БКД.

Марко Димитриев БАЛАБАНОВ (1837-16.06.1921) - юрист, общественик и книжовник, редовен член на БКД.

Георги Чалъков ВЪЛКОВИЧ (1832-14.01.1892) - лекар, общественик, редовен член на БКД.

Иван Степанович ИВАНОВ ( Иван Цанев КАЛЯНДЖИ) - масон. (1830-1902), общественик и публицист, почетен член на БКД.

Иван Христов КАСАБОВ - масон (румънски). (1837-19.06.1911), юрист, политически деец и публицист, редовен член на БКД.

митрополит МЕЛЕТИЙ СОФИЙСКИ - масон. (1832-1891), църковен и обществен деец, редовен член на БКД.

Начо Николаев ПЛАНИНСКИ - масон. (1847-7.11.1895), лекар, общественик, дописен член на БКД.

Петър Димитров ПРОТИЧ - масон. (1822-27.09.1881), медик, общественик, дописен член на БКД.

Сава (Стойно) Илиев РАДУЛОВ - масон. (около 1817-8.01.1887), учител, книжовник, почетен член на БКД.

Христо Тодоринов СТОЯНОВ - (1842?45-1.07.1895), юрист, общественик, редовен член на БКД.

Кръстю Иванов МИЯТЕВ - (19.01.1892-24.08.1966), археолог, историк на изкуството, редовен член на БАН.

Райко (Ксенофонт) Иванов ЖИНЗИФОВ - масон. (15.02.1839-15.02.1877), поет, публицист и общественик, дописен член на БКД.

Георги АТАНАСОВИЧ - моасжн. (10.03.1821-26.02.1892), лекар, почетен член на БКД.

Йордан Иванов БРАДЕЛ - масон. (1.04.1847-26.01.1899), лекар, действителен член на БКД.

Васил Иванов КЪНЧОВ - (14.07.1862-24.01.1902), книжовник, обществен деец, действителен член на БКД.

Светослав Николов МИЛАРОВ-САПУНОВ - масон, (1850-15.07.1892), писател, публицист, редовен член на БКД.

Цани Шкипърнев ГИНЧЕВ - масон. (август 1832-26.07.1894), писател, учител, обществен деец, редовен член на БКД.

Васил Николов ПОПОВИЧ - (18.10.1833-7.08.1897), писател, художник, общественик, редовен член на БКД.

Васил Левски - псевдомасон (антимасон). Поддържа известно време официални връзки по необходимост поради клетвата си от 1862 г. с масони от всякакви ложи, докато вземе решението да откъсне здравото ядро от българското революционно движение в страната и да създаде независим чисто български комитет с мрежа от народни дейци, подчинени единствено на българските интереси. След като разбират това, свободните зидари правят всичко възможно да го провалят, изолират, предадат и унищожат него и организацията му.

За да присъствува на учредяването на БКД, преминава Дунава през Русе като книжар, разпространяващ книги извън Българско и отива в Браила. Очакван, според една телеграма на френски език от Костаки Попович от 27 август 1869 г. до Русенската община, Левски получава от Попович разписка за внесена сума като учредителен член, което доказва неговото присъствие там, както и формалната му връзка с "младите" зидари.