През 1848-49 г. в много от градовете на Европа и на Балканите се появяват политически клубове, наречени още народни общества или дружества, книжовни дружества или литературни общества (народни читалища), които са по същество масонски организации за политическа дейност. Чрез тях се е осъществявала нелегално пропаганда за масово участие на широките народни маси в бъдещите въстания и революции, подготвяни от тяхното ръководство, което членовете не са познавали. Най-напред те са се появили в Париж, и са служили за вдъхновяване на останалата част от Европа и света.

Целта им е да подготвят масите и за запазването на властта след установяването на републиканско управление, която би могла да бъде застрашена от консервативно-настроени, "непросветени" елементи измежду бъдещите избиратели. Във Франция, заедно с масонските ложи, тези също масонски формации са били забранявани поради явната им политическа ориентираност.

В България с промяната на политическата обстановка и ръководство се е променяла и дейността и политическата им ориентираност към една или друга политическа сила и външна намеса. Целите на читалищата са били: идеологическа индоктринация на идеи от вън, влияние и провеждане на изборна политика, както и упражняване на директен натиск върху правителството, което е на власт.